На 25 септември ще се проведе Нощ на литературата 2024, организирана от Фондация „Прочети София“ в сътрудничество с Културните институти на европейските страни в България (EUNIC).
Италия ще участва с книгата „Как се пътува със сьомга“ на Умберто Еко, издадена през 2018 г. в България от издателство „Колибри“.
Преводач на книгата на български език е Вера Петрова – преводач и писател, журналист и пътешественик. Живяла е в Италия, където е била преподавател в Университета в Пиза. Кореспондент на чужди медии, главен редактор на месечни издания в България. Преводач на някои от най-известните съвременни италиански автори на български език – Умберто Еко, Джани Родари, Елена Феранте (награда на Съюза на преводачите в България), Маргарет Мацантини, Паоло Сорентино, Бернардо Бертолучи, Виола Ардоне и много други.
Доц. Дария Карапеткова, преводач от италиански език, литературен критик, доцент по теория на превода в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, ще представи текста пред присъстващите шест пъти, на всеки 30 минути от 18.00 до 21.00 часа.
Как се пътува със сьомга е сборник с инструкции , дадени от изключителен майстор като Умберто Еко за много специфични ситуации: как да се научим да прекараме интелигентно ваканциите си, да избягваме заразни болести, да се храним в самолет, да пътуваме със сьомга и много други. В същото време книга е и „Бустина ди Минерва“ на развеселени, зашеметени, хапещи отражения, способни да демаскират текущите събития, както само Еко може да направи.
Умберто Еко (1932–2016) е роден в Александрия. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. Като писател става известен през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010), „Нулев брой“. Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.