Сицилия, 1979 г. Палермо е разтърсен от мафиотски атентати. Франческа Морвило е заместник-прокурор в съда за непълнолетни в Палермо и води спокоен живот със съпруга си Джузепе. Франческа е призована от съда за непълнолетни да поеме случай на убийство на баща. Дино, петнадесетгодишен младеж, израснал на места, където властва най-жестоката престъпност, убива баща си пред очите на майка си. Без да се поколебае и без да променя решението си, дори когато със собствените си очи вижда мълчаливото съгласие на майка, готова в името на честта да пожертва сина си, Франческа остава вярна на своите ценности и се бори срещу една ретроградна съдебна система, която иска единствено да наказва непълнолетните, вместо да ги възпитава и да им предложи бъдеще, различно от това на техните бащи. Когато професионалната кариера на Франческа изглежда на ръба на криза, съдбата я изненадва, подарявайки ѝ най-важната среща в живота ѝ — тази с магистрата Джовани Фалконе.
Симона Ицо е италианска актриса, дубльорка, режисьорка, писателка и сценаристка, родена в Рим през 1953 г. Дъщеря на известния дубльор и сценарист Ренато Ицо, тя започва кариерата си в света на шоубизнеса още съвсем млада. През 1990 г. печели „Сребърна лента“ за дублаж за работата си във „Сцени от класовата борба в Бевърли Хилс“. През 1994 г. режисира първия си игрален филм „Maniaci sentimentali“, за който получава наградата „Давид на Донатело“ за най-добър дебютиращ режисьор. Сред следващите ѝ филми са „Camere da letto“ (1997), „Io no“ (2003), режисиран съвместно с Рики Тоняци, „Tutte le donne della mia vita“ (2007) и „Lasciami per sempre“ (2017). През следващите години продължава работата си в киното и телевизията, като си сътрудничи със съпруга си Рики Тоняци при режисурата на продукции като „L’amore strappato“ (2019), „Svegliati amore mio“ (2021) и „Se potessi dirti addio“ (2024).
Рики Тоняци е италиански актьор, режисьор и сценарист, роден в Милано през 1955 г., син на актьора Уго Тоняци и ирландската актриса и балерина Пат О’Хара. Още от малък посещава много снимачни площадки благодарение на баща си, който по-късно го включва и в някои от своите филми в малки епизодични роли. Започва да работи като асистент-режисьор на Луиджи Коменчини, Пупи Авати и Маурицио Понци. Дебютира като режисьор през 1989 г. с филма „Piccoli equivoci“, представен в програмата „Двуседмичка на режисьорите“ на фестивала в Кан и отличен с наградите „Давид на Донатело“ и „Сребърна лента“ за най-добър дебютиращ режисьор. През 1991 г. режисира „Ultrà“, с който печели „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор на Берлинския кинофестивал и наградата „Давид на Донатело“ за най-добър режисьор. През 1993 г. режисира „La scorta“, представен в конкурсната програма на фестивала в Кан и отличен с наградата „Давид на Донатело“ за най-добър режисьор. През последните години често работи съвместно със съпругата си Симона Ицо в различни филмови продукции.
Евро Синема, понеделник, 19 октомври, 18:30 ч.
Кино „Одеон“, четвъртък, 22 октомври, 20:00 ч. (среща с Валентин Леви)
Културен център „G-8“, събота, 24 октомври, 18:45 ч.
Евро Синема, понеделник, 26 октомври, 19:45 ч.
Културен център „G-8“, понеделник, 2 ноември, 19:15 ч.