„Последният шамар“ е италиано-словенска продукция, която разказва за една много по-различна Коледа от представата, с която сме свикнали: няма уютна атмосфера, нито топлината на яслите, светлините или украсеното дърво. Вместо това виждаме Коледата на Петра и Юре – брат и сестра, които живеят в малко планинско село, потопено в пронизващ студ, който не е само метеорологичен, но и човешки, емоционален.
Свикнали да оцеляват при температури под нулата и да се препитават с временна работа, двамата започват да усещат тежестта на положение, което изглежда без изход. Студът на селото и на неговите малобройни жители отразява тяхната несигурност: има ли бъдеще за тези млади планинари? Съществува ли възможност за промяна?
Отговорът сякаш се свежда до една-единствена дума: пари. Те имат нужда от средства – и то бързо. Изчезване на тяхното куче Марлоу, съпроводено с обещание за „щедра компенсация“, изглежда като неочаквана възможност – може би по-конкретна от всеки друг опит, до който са прибягвали досега.
Филмът е режисиран от Матео Олеото, роден в Гориция през 1977 г. Завършил актьорско майсторство през 2001 г. в Академията за драматично изкуство „Nico Pepe“ в Удине и режисура през 2005 г. в Експерименталния център по кинематография в Рим, Олеото е бил артистичен директор на театър „La Contrada“ в Триест в периода 2015–2018 г.
Преди „Последният шамар“ той реализира няколко късометражни филма, сред които „Ciao Alberto“ (2003, документален късометражен филм), „Room 21“ (2004), „Can Can“ (2004) и „Double-edged“ (2006). През 2013 г. режисира първия си пълнометражен филм „Zoran, mio nipote scemo“, който утвърждава мястото му в съвременното италианско
Прожекции:
Euro Cinema – 19 март от 18:00 ч.
Културен център G8 – 24 март 18:15 ч.