Пианистът Матео Андри ще изнесе концерт с произведения от най-добрите италиански композитори, като част от цикъла „Музиката на Европа“, по повод семестъра на Българското европредседателство.
Програма
Алесандро Скарлати – 29 пиеси по арията „Фолиа“
Mатео Андри – 12 вариации по темата на испанската „Фолиа“
Aлфредо Казела – Вариации по една шакона
Токата опус 6
–
Нино Рота – 15 Прелюдии
Йохан Себастиан Бах – Феручо Бузони Чакона
Представяне:
Програмата „Антични ноти от Италия“ обхваща композиции от XVIII-и век до наши дни. Те са вдъхновени от далечното минало или възпроизвеждат архаични музикални форми. Първата част на концерта се концентрира почти изцяло върху старинния танц Фолиа. Музикалният материал е много семпъл, лесен за запомняне и правилно структуриран, поради което многобройни композитори, сред които Доменико и Алесандро Скарлати, Рахманинов, Вивалди, Лист, Корели и Понс са се вдъхновявали от него и са писали редица вариации. 29-те пиеси на Скарлати (част от една по-голяма композиция озаглавена „Токата в ре минор“) са възхитителен пример за композиторска фантазия. Във всяка кратка вариация авторът успява да сътвори едно конкретно музикално въздействие, като запазва общата структура и създава ясна и разбираема за слушателя музикална творба. Фолиа, разбирана като „лудост“, е една от идеите в основата на 12-те вариации на Матео Андри, композирани през 2014-15 г. Съчетанието на напълно различни и контрастиращи пасажи не дава никаква препратка на слушателя, а го поставя под въздействието на различни композиционни стилове – от ню ейдж до минимал, от един строг контрапункт до едно по-хармонично музикално звучене. Концертът завършва с две от първите композиции на Алфредо Казела. „Вариации по една шакона“ (ето че се връща темата за фолиа) са писани през 1903 г., когато композиторът е двадесетгодишен. Творбата му се състои от десет вариации и завършва с интересна фуга. Застъпени са различните техники на композиране на пиеси за пиано в последния период на XIX-и век, но с по-иновативни хармонични решения, които впоследствие ще станат отличителна черта на неговия стил. Същото важи за „Токата опус 6“ (1904 г.) – произведение, в което пианистът сякаш непрестанно описва кръгове по клавиатурата, създавайки гръмко звучене и ярко сценично присъствие. Втората част включва 15 прелюдии от Нино Рота, известен предимно с музиката си за филмите на Фелини („8½“, „Улицата“, „Сладък живот“…), но и със сътрудничеството си с Де Филипо, Висконти, Моничели, Дзефирели и други. Творбата е от 1964 г. и възприема формата на прелюдия, превръщайки я в поредица кратки композиции, всяка със свой характер, сякаш са филмови или театрални персонажи. Първата част приключва с
много известната „Шакона BWV 1004“ на Бах, взета от втората пиеса за соло цигулка и преработена от Феручо Бузони за изпълнение на пиано. Тази „преработка“ на композицията за цигулка в клавирна пиеса не е била счетена от Бузони за своеволие поради двете „истини“, научени именно от урока на обичащия да преработва музиката Бах: „хубавата, голямата, всеобхващащата музика остава една и съща независимо от средството, с което се изпълнява; различните инструменти имат различен език (свойствен на тях), с който предават тази музика винаги по леко различен начин“. Бузони фактически е станал съсъздател на творбата на Бах, придавайки на звуковия ефект звученето на орган. Той е адаптирал възхитително онази музика към изразните възможности на съвременното пиано, като е постигнал звучене подобно на орган, имащо впоследствие огромно значение в клавирното изкуство. За целта е добавил в партитурата подробни указания за динамиката и музикалния израз и е използвал буквално цялата клавиатурата.