Италианският културен институт в София представя конференцията на тема „Чистата видимост при Дора Валиe“ на художника Атилио Таверна.
Конференцията има за цел да задълбочи теоретичното мислене на Дора Валиe, изложено в нейната дипломна работа по история на византийското изкуство „10 български икони“, защитена в Падуа през юли 1944 г. В нея се разглежда специфичната интерпретативна методология, определена като „чиста видимост“, възприета от немския философ Конрад Фидлер.
Дора Валиe (рожд. име: Дора Увалиева), 1921–1997, е изтъкнат историк на модерното изкуство. През 1950 г. напуска България и се установява в Париж. Изучава византийско изкуство и защитава дисертация в Университета в Падуа. След пристигането си във Франция през 1950 г. се запознава с Кристиан Зервос, благодарение на когото започва кариерата си като художествен критик. През 1953 г. става част от редакцията на Cahiers d’art, наследявайки Жак Дюпен. По този начин се запознава с Жорж Брак, Пикасо и много от големите художници на ХХ век.
В Париж тя изучава творчеството на Серж Поляков, Жак Вийон и особено на „Митничаря“ Русо (Анри Русо), на когото е признат специалист. През 1963 г. издателство Flammarion публикува значима монография на Дора Валиe, посветена на Анри Русо. От този момент тя постепенно се дистанцира от Кристиан Зервос, но от тясното си сътрудничество с него запазва водещата линия на своите разсъждения: постабстрактната фигурация, която защитава през цялата си кариера.
През 1967 г. публикува „L’Art Abstrait“ за издателство Editions Pluriel. Книгата проследява историята на абстракцията и нейното възникване в живописта и скулптурата. Чрез Кандински, Мондриан и Малевич Дора Валиe подчертава строгостта и значението на това течение, което надхвърля фигурацията.
Атилио Таверна (р. 1945) живее и работи в Басано дел Грапа (Виченца). Учи икономика в университета „Ка’ Фоскари“ и живопис във Венецианската академия за изящни изкуства. От ключово значение за неговия път е срещата му, в средата на 70-те години, с проф. Дино Формаджо – прочут философ на естетиката. С него започва теоретично изследване, което първоначално го ангажира в Института „Ливиано“ към Университета в Падуа, а по-късно и в „Маурициано“ – Институт „Банфи“ в Реджо Емилия.
Сред международните научни признания, които получава, са: през 1998 г. печели конкурс за корица на списанието Trends in Neurosciences на Университета в Кеймбридж (Великобритания), а през 2004 г. – за корицата на сборника с доклади от Международния конгрес по математика и геометрия на фракталите, проведен във Ванкувър. Негови текстове са публикувани в научното списание Chaos and Complexity Letters (Nova Scientia, Ню Йорк), в официалното списание по философия на естетиката на канадските университети Canadian Aesthetic Journal, както и в издания на Департамента по философия на Държавния университет в Милано и на асоциацията Mathesis към Университета в Торино. Той изнася лекции в различни италиански и чуждестранни университети.