Този сайт използва технически (необходими) и аналитични бисквитки.
Продължавайки навигацията, приемаш използването на „бисквитки“.

„Материал за Медея“ от и с Агата Томшич / ErosAntEros

Неозаглавен дизайн (4)

Италианският културен институт в София, театралната компания ErosAntEros и Културният център Топлоцентрала – София представят спектакъла „Материал за Медея“, замислен и изпълнен от Агата Томшич. Проектът разглежда пренаписването на „Медея“ от Хайнер Мюлер.

Немският автор, общопризнат като наследник и новатор на Брехт и силно свързан с българския театрален контекст от края на ХХ век, преплита митос и логос, шок и сън, жестокост и въображение, изграждайки фрагментарни драматургични конструкции, които принуждават публиката да заеме позиция. Образът на Медея изпъква като дълбоко актуален мит – феминистки, антипатриархален и деколониален. Жена, майка, богиня, вещица, любовница, убийца, но също така мигрантка, чужденка, варварка, робиня, търсеща убежище; бягаща от родната си земя, предадена от мъжа, на когото е дала абсолютна вярност, и лишена от него от всички права.

„Медея“ на Мюлер, създавана между 1949 и 1982 г., е структурирана в три части: „Изоставен бряг“, ситуирана в Щраусберг, където се е състояла последната танкова битка от Втората световна война; „Материал за Медея“, крайна диспута, изградена върху текстове на Сенека, Еврипид и Ханс Хени Ян; „Пейзаж с аргонавти“, вдъхновена от The Waste Land, която предвещава бъдещите катастрофи на човечеството. Централно място заема връзката с погледа на зрителя, съотговорен за катастрофата на настоящето.

Спектакълът на Агата Томшич се фокусира силно върху звуково-гласовото измерение в рамките на визуална среда, доминирана от контраста, вдъхновена от картините на Климт и Бури, които от своя страна черпят от византийските мозайки на Равена. Така се внушава среща между сакралното и профанното и се свързват архетипни фигури като Медея, императрица Теодора и амазонките, символично обвързани със земите около Черно море. Заедно със словенския композитор Матевж Коленц, дългогодишен сътрудник на Laibach и номиниран за наградите Ubu 2024 за звуковия проект на „Света Йоана от кланиците“ (ErosAntEros), Томшич създава потапящо сценично-звуково преживяване за зрителите.

текст: Хайнер Мюлер
превод: Саверио Вертоне
с любезното съдействие на: Агенция Danesi Tolnay

идея, режисура, сценично пространство: Агата Томшич / ErosAntEros
музика и саунд дизайн: Матевж Коленц
с участието на: Агата Томшич
костюми: Bàste sartoria
светлинен дизайн: Джани Гамберини
асистент по движението: Франческа Франи Дибиазе
техническо ръководство и сценични реализации: Винченцо Скорца
научни консултанти: Бенедета Бронзини, Аня Квикерт, Даниела Сако

продукция: ErosAntEros
в резиденция в: Artificerie Almagià, POLIS Teatro Festival, Teatro di Dioniso, Officina Anacoleti #ogniluogoèunteatro
с подкрепата на: Internationale Heiner Müller Gesellschaft
под патронажа на: Goethe-Institut Mailand

с подкрепата на: ATER Fondazione
в сътрудничество с: Италианския културен институт в София

Агата Томшич е артистичен директор, драматург, актриса, режисьор и теоретик на съвременната сценична практика. Обучава се в някои от най-значимите структури на европейския театър, сред които Socìetas, Schaubühne, Odin Teatret, Motus и Living Theatre. През 2014 г. завършва магистърска степен по сценични изкуства в Университета в Болоня под ръководството на Марко де Маринис, като паралелно с артистичната си дейност развива постоянна теоретична и издателска изследователска работа.

През 2010 г. заедно с Давиде Сако основава театралната компания ErosAntEros, с която създава социално ангажирани спектакли в сътрудничество с водещи европейски театри и фестивали. От 2018 г. е съдиректор на POLIS Teatro Festival в Равена, като работи за разширяване на неговото международно присъствие. От 2020 г. е активен член на EASTAP – Европейската асоциация за театрални и перформативни изследвания.

 

Програма и билети: Medea Material | Топлоцентрала 

  • Организирано от: Топлоцентрала
  • В сътрудничество със: ИКИ, театралната компания ErosAntEros