Италианският културен институт, в сътрудничество с Културно пространство „Бобина“ в София, Италианската търговска камара в България и Българо-германската фондация, представя колективната изложба за съвременно изкуство „Where Do We End“ — изложбен проект с участието на петима италиански артисти — Гулиелмо Маджини, Илария Беломо, Ерика Барди, Лоренцо Монтина̀ро и Федерика Весприни — представен в Културния център Bobbina в София.
Кураторирана от Лоренцо Илари и Лудовика Канчелиери, изложбата разсъждава върху понятието за прага като пространство на трансформация и взаимоотношения, поставяйки под въпрос границата между индивида и света, между личната идентичност и колективното измерение.
Вдъхновен от древната и съвременната философска мисъл — от Хераклит до Морис Мерло-Понти и Жан-Люк Нанси — проектът изследва идеята за идентичността като процес в постоянно ставане, в който краят и началото съвпадат и Аз-ът се определя винаги във връзка с другия.
Изборът на София — град-праг между Изтока и Запада и място, наситено с исторически и културни пластове — засилва темата на изложбата и я превръща в точка на среща и резонанс за артистични практики, които поставят под въпрос географските, културните и личните граници.
В едно настояще, белязано от флуидни идентичности и все по-нестабилни граници, изложбата „Where Do We End“ приканва публиката да си зададе един съществен въпрос: „къде свършват границите и къде свършваме ние?“
Артистите:
Ерика Барди, фотограф, изследва тънкото пространство между присъствие и отсъствие: нейните образи се носят, появяват се и се разтварят. Да ги наблюдаваш означава да се изправиш пред върха на несигурността: какво означава да бъдеш видян? Какво означава нещо да остане невидимо за окото, но не и за дъха? Тук прагът е времето — една вибрираща празнота.
Илария Беломо, скулптор и независим изследовател. Чрез мултидисциплинарни практики, включващи тъкане, визуална поезия и инсталации, тя възприема изкуството като медиум между материята и невидимото, изследвайки фини светове чрез неантропоцентричен диалог и връзка с архетипи и древни женски знания.
Федерика Весприни, художник, завършила визуални изкуства в NABA в Милано, е завършила магистратурата си в Академията във Венеция, където получава магистърска диплома по живопис с теза за фигурата на съвременния антигерой. Нейното живописно изследване разглежда теми като отчуждението, идентичността и паметта във връзка със съвременните социални динамики.
Гулиелмо Маджини, скулптор, работи на границата между инсталация и скулптура. Той използва природни материали като глина и синтетични материали като гуми и смоли; светът на пластичните полимери се слива в чувствително изследване на връзката между живота и смъртта — пътешествие между историческата и личната памет.
Лоренцо Монтина̀ро, скулптор, живее и работи между Милано и Таранто. Завършил е образование и комуникация в изкуството в Римската академия за изящни изкуства и визуални изкуства в Университета IUAV във Венеция. Неговата работа отразява концептуален подход към скулптурата и пространството.